Самотно

Ти казваш, че обичаш ме…
Мълча и мисля. Какво обичаш?
Една усмивка, прелетели думи,
две стрели… и мъничко споделени мечти.

Ти казваш, че ме искаш…
Мълча и мисля. Какво искаш?
А питал ли си се случайно
какво би ти струвало това?

Любовта е споделяне,
обичта е щастие,
прегръдката е спомен,
а целувката - утопия…

Крача по пътя, събирам души,
търся си своята, загубена нейде в тъмното,
искам … незнайно какво?!
Просто … ти сам си реши.





Достатъчно самотно ли е това дърво?
Видях си душата, сплетена в клоните...
А вятъра пее с гласа на тъмата...
Снегът е студен, всичко е приказка...