Вятърът обичам!

Ах, този вятър,
който покрай мен минава,
сплита ми косата,
гали ми душата.
Този вятър, топъл, нежен,
вземам го в шепа
и въртя го на пръста.
Старите листа из въздуха разнася,
така и мислите ми разпилява,
мечтите събира на китка,
поражда усмивка…
Ех, ветре, брате мой,
обичам да те чувствам
вихри как завърташ,
как минаваш през душата.
Просто от теб полудявам.
Искам да тичам,
да се нося с теб,
а ти си всъщност в мен.
Вятърът – това съм аз.
Обичам да съм вихър,
по облаците да се нося,
обичам да обичам!