Дори когато теб те няма
и си нейде надалеч,
дори когато тъмно е,
навън вали и е студено,
а аз мятам се сама в съня,
пак само мисълта за теб ме сгрява.
Дори когато ти шептя
и мъркам в телефона,
когато те усещам
как раждаш утрото в усмивка,
и нищо, че те няма – тук си,
защото само теб те мисля.
Защото просто те обичам.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар