Маски и лъжи

Маска след маска по улицата крачат
и гледат ме с безизразни лица.
Искам, отърсвам се от всичко,
опитвам се да зърна истината.
По шевовете всичко се пропуква.
Духът блуждае без да спира.
Как искам зад тези маски да проникна
и отвътре да ги разруша.
В душата на човека да проникна
и да го разбера.
Той гледа ме в очите,
но там завеса тъмна сякаш има
и аз мислите му не мога да чета,
а как бих искала да го разбирам.
Но това май е невъзможно.
Той е с маска, по-скоро було.
Мускулче не трепва, очите му – жестоки,
а зад тях – прозрачна пелена.
Не мога да го разбера, не мога.
Дори да искам,
не мога да прескоча пропастта.

Опитвам се да зърна истината, но къде?
И тя е с маска – на лъжата…