В един дъждовен ден,
събудих се във слънчеви лъчи.
Кой казва, че дъждът е тъжен,
когато цялата горя?
Намръщено небето,
а аз вървя и се усмихвам,
като птица малка прелитам,
защото пее ми сърцето.
Капките студени са
и падат мокри по лицето,
но сякаш милват нежно
и плъзгат се по кожата навред.
12 февруари 2007
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар