Счупено

Счупих нещо крехко,
представа нямах, че така боли,
особено когато
счупеното трудно се лепи.

В парченцата сега се взирам,
опитвам да ги събера.
Разпилени обаче остават
като мисли в тъмна гора.

Страхът от утрото се стеле бавно,
пристъпвам бавно, в смут,
объркана … направих нещо,
взривих се на парченца.

Чудя се защо счупеното,
хем е вън от мен,
а пък някак странно
продължава да тупти.