Лежа в леглото
и мисля си, че спя,
но чувам как тревожните въпроси
на днешния ми ден
барабанят със пръсти по стъклото.
Иначе нищо не смущава плача
на капчука.
Мълчи прозрачно дори тишината,
а само въпроси без отговори
се сливат в неспирния бяг
на дъждовните капки и снежни перца.
Сънят ми пада, вали;
по-точно вали във съня ми...
Странен дъжд.
01/11/2006
01 ноември 2006
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар