В сърцето поставих котва от лед,
звездите изтрих, потуших пожара.
Времето спряло
пуснах да тича напред.
Убих нежността, създадох сълза.
Wicked game is the love, isn’t it?
Когато аз плаках...
а чак сега сълзата се стича във теб...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
obojavam tazi pesen, i klipat nosi tolkova spomeni, uytno e tuk :))
Благодаря ти, приятелко, приятно е да откриваш уютни спомени тук и там. И аз намерих нещичко мое при теб. ;)
Публикуване на коментар