свих криле и спрях за покой,
своя подслон аз намерих
насред синевата на взора ти.
Като жар позастинала,
отворих очи и учудена,
намерила новия плам,
разгорях се във дланите ти.
Като чиста капка сълза,
отдавна по пътя отронена,
се стекох обратно в окото
и създадох искряща светлина.
Като цвете посърнало,
но внезапно от дъжд озарено,
премигнах свенливо с очи
и на вятъра пратих милувка.
И тъй – в застиналия миг,
горяща, но не и изгоряла,
искрящо водна и блестяща,
се спускам, или пък се качвам
по стълбите на любовта.
А ти ще дойдеш ли с мен?
Няма коментари:
Публикуване на коментар