Събуждам се във утрото студено,
протягам аз ръце да те прегърна,
снегът фучи навън и вледенява,
но любовта сърцето ми сгрява.
Къде се приютява нощем любовта?
В очите, гледащи напред, с искрец,
в докосването нежно на ръце,
във поглед, ясен повече от всички думи.
в сподавения порив на страстта.
Тя – вечен огън и нестихващ зов,
намерила е пристан в мен и в теб.
06 февруари 2007
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар