препускаш като хала устремен,
вторачен в точката на края,
незрящ за красотата на мига.
Недей минава по дъгата,
стъпките си тихо забави,
внимавай, ще събудиш тишината,
пази, чуплива е душата.
Аз искам да запомня онзи миг …
с песъчинки между пръстите, горящи,
със птицата на рамото звънтяща,
със обич изпълнено сърце …
когато се събудих във очите ти.
Няма коментари:
Публикуване на коментар