Почти празнично

Във празничната нощ, когато чашите звънтят,
навън гърмят и всички се усмихват…
И аз съм там, принцесата на маскарада,
кралицата на суетата,
безсмислените думи и красивите слова…
Звънтя, искря и се усмихвам,
но всъщност мисля си за друго.
В часа на истината и надеждата,
когато тапата гърми,
свалихме маските
(тез лъскавите, шарените, сложени за повода,
а не направените да си скрием мислите)…
Той бе красив, говореше ми много цяла вечер,
танцуваше дори не лошо.
Галантно ме целуна и ми каза:
„Красива сте, мадам!”
Отвърнах му:
„Каквато дамата, такъв и кавалера.”
(пуста куртоазия, напъха ме в едни ръце)
Но всъщност си помислих:
„Защо ми е да съм красива,
когато теб те няма?”

Почти празнично се забавлявах,
но всъщност мислих си за теб,
ама че лудост ме тресе : )))