Дори когато ми е пусто-тъжно,
черни мисли ме гнетят,
вън е тъмно, а пък вътре – студ,
а пък изходът е много труден.
Пристъпвам плахо в мрака,
а всъщност не помръдвам.
Замръзнала съм във мига.
Но чувам любовта ти във звука,
виждам светлина в нощта,
в пространството край мен,
в дебрите на тъмнината и тъгата,
знам, че ти си нейде там,
че ще ме прегърнеш нежно
и ще ми кажеш, че ме обичаш.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар