25 март 2007

Илюзия

Събудих се от порива на вятъра,
протегнах се да го прегърна,
но той приплъзна се по дланите ми
и във вихър нежен отлетя.

Събудих се от слънчевата ласка,
с лъчите си танцуваше по мен,
очи отворих да го поздравя,
но ме заслепи и примижах.

Събудих се във безтегловност,
обзе ме мисъл, че ме любиш,
погледнах празното до мен легло
и осъзнах, че всъщност ...
съм сънувала.



А още дори не спя...

Няма коментари: