Събудих се от порива на вятъра,
протегнах се да го прегърна,
но той приплъзна се по дланите ми
и във вихър нежен отлетя.
Събудих се от слънчевата ласка,
с лъчите си танцуваше по мен,
очи отворих да го поздравя,
но ме заслепи и примижах.
Събудих се във безтегловност,
обзе ме мисъл, че ме любиш,
погледнах празното до мен легло
и осъзнах, че всъщност ...
съм сънувала.
А още дори не спя...
25 март 2007
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар