Със всяко сбогом
нещо в мен умира.
Със всяко сбогом
се питам
защо
оставям те да тръгваш.
Когато съм със теб
радост пълни сърцето,
щастие блика в небето,
а вятърът нежно шепти.
Но колко странно
всичко се променя,
всеки път,
със всяко сбогом,
нещо в мен умира.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар