Между разума и сърцето

Ум и сърце стоят един срещу друг,
нещо помежду си спорят,
търсят среден път да изберат,
обаче не успяват да се разберат.

Сърцето, лишено от всякакъв такт,
дърпа ума по своя лабиринт,
кара го да се измъчва в мисли жежки
и нехае за логиката на нещата.

Разумът от своя страна, нали е мил,
иска за сърцето най-доброто на света.
Но пък нещо му подсказва,
че няма да намери златната среда.

А когато умът и сърцето си противоречат…
… стоиш на място като глупав пън.