Пропукване

Всеки човек – бил той и най-съвършения – има своя дефект. Не знам защо запомних това от филма. Дефектите може да не се виждат с просто око, може да трябва силно зрение, прозорливост, време, упоритост, но в системата задължително има дефект и изкривяване.

Ако приемем, че човека се ражда като бял лист и след това първо родителите, а после средата пишат по него, добавя се усвоеното познание от прочетеното и наученото и натрупания опит от сблъсъците и в резултат се получава именно той – човека.

Когато бях малка на въпроса „Каква искаш да станеш като пораснеш?”, неизменно отговарях: „Човек”. Да знаех какво съм искала… сигурно пак щях да го избера. Пак се сещам за „Плюшеното зайче” и как то се мъчеше да стане истинско:

"-Боли ли? - попита Зайчето.

- Понякога - отвърна Кончето, защото винаги говореше честно. - Когато си истински, за теб няма значение дали те боли.

- Изведнъж ли се случва, сякаш те раняват - питаше Зайчето, - или малко по малко?

-Не се случва изведнъж - обясни Кончето, -а ставаш истински. За това е нужно много време. За това не се случва често на хора, които се чупят лесно, имат остри ръбове, или трябва да се пазят много внимателно. Общо взето, когато станеш Истински, козината ти се е проскубала, очите ти са изпадали, краката ти едва се държат за тялото. Но тези неща изобщо нямат значение, тъй като ти си Истински и не можеш да бъдеш грозен, освен за хората, които не разбират."

Станал истински, човекът е близо до своето съвършенство. И в същото време е загубил невинността на белия лист. А именно белия лист е съвършен в своята готовност да оформи света. Тогава излиза, че съвършенството е крайно непостижимо. А всъщност човека е съвършен именно в своето несъвършенство.