Когато те желая...

Тогава, когато…
всяка моя мисъл е насочена единствено към теб… и жадно вдишвам, насечено, оплитам се в дъха си.

Пристъпвам в мрака, а ти ме хващаш за ръка. Придърпваш ме леко към себе си и повдигаш главата ми нежно към твоята. Сърцето ми прескача удар, а в гърлото ми сякаш е заседнало спотаеното желание да те обгърна с ръце и повече никога да не те пускам.

Желание, растящо с дни и седмици. Натрупващо се едно върху друго желание. В следствие на пропукване, достигащо до пълно потапяне. Потъване в дебрите на фантазиите и илюзиите.

Гледам те. Гледаш ме. Вдигам ръка. С върха на пръстите лекичко докосвам бузата ти. Съвсем въздушно. Прохождам. Бавно. Пълзя. Достигам ъгълчетата на устните ти. Прокарвам пръсти през брадата.

А този опияняващ аромат. Мляко и ванилия. Искам да се отпусна върху аромата и да забравя за целия свят. Да бъдем само с теб в света или пък света във нас. Няма значение. Не мога да философствам в момента. Забравих философията на входната врата.

Хладно е. Кожата ми е настръхнала. Дали е от студа? Или от онова нестихващо безумно желание да ме докосваш и да те усетя с всеки милиметър?

Скланяш глава към мен. Докосваш устните ми нежно. Сякаш опитваш чужди устни за първи път. Има нещо невинно-сладко в докосването на устните. Моите в твоите. Облизвам леко долната ти устна преди да се впиеш в мен. Игра на езици. Закачлива. Фриволна. Бягам. Ти гониш. Бягаш. Аз гоня. Криеница. Притискам се в теб. Придърпваш ме плътно към себе си.

Играем… в сенките… на желания. Шептим си в мрака. Ръцете говорят. Устните следват своя бяг. Потръпвам. От онази страст. За теб.