Аромат и вкус на дуенде

Тя заспиваше с усмивка, приятно стоплена от последните чути думи. Събуждаше се пак така с усмивка, за да повтори като ехо чутите снощи думи.

А денят иначе бе ужасен. С ранно ставане след недостатъчен сън. С невъзможност да свърши работата, заради която всъщност бе станала толкова рано. С летящо такси в тъмнината на утрото. Ужасно е да отваряш офиса по тъмно, когато всички още спят и да се дебнеш нервно със стрелката на часовника. Гониш крайния срок. Няма измъкване. В крайните срокове има някаква безпределна обреченост. Срокът минава, а тя все така се взираше в монитора и знаеше, че няма сила, която да върне малко часовника назад. Телефона звъни. Нервни гласове й обясняват как свършва света и тя трябва да го спаси. Цената явно няма значение. А колко струва нейното желание да я няма поне за ден и половина, никой не пита. Не знаеше как да им го калкулирам в цената. Вдига рамене и за пореден път казва „Разбира се, няма проблем.”

А всъщност има проблем. Ситуацията е почти критична и прелива на ръба да се излее в хаос. Тя е problems-solver, в ситуация средно между бърза помощ и пожарна. Със същите нерви. В някакъв миг намира изход. Но само на този проблем. Не на всички.

Заслужена почивка. Миг на отдих. Бърза разходка навън. Търси едно познато гласче. Разходката свършва, не защото иска да се раздели с гласчето, а защото трябва да продължи да подрежда хаоса.

Отваря обратно вратата и открива, че дуендето е изпълнило въздуха и пръска слънчево-розови лъчи в погледа. А вкусът е на портокалов шоколад. А най-отгоре е кацнала жълта пеперуда.

Това е…
sensacion por duende