Чудя се дали от пламъка привлечена,
се страхува от изгарянето безвъзвратно
или се спуска неудържимо притеглена.
Сега е скрила свойте цветове,
но знаеш ли колко смразява онзи крясък на болка,
когато на пепеливи парцали крилете горят.
Има нещо магично опиващо в танца й,
цветни петна преминават през дните и нощите,
но точно днес тя е deep blue.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар