Tell him...

Ако обърна хастара на джоба, пълен със спомени,
и изтрия с гумичка всички парливи емоции...

Ако с думи празни успявах да взривявам света,
после парче по парче пак щях да го лепя.

А знаеш ли как ураганът разбърква косите
и колко пъти мога да убия мечтите?

Ако зашия устата си с черен конец,
ще разбираш ли какво ти говорят очите ми?

А знаеш ли колко неизказани думи крещи
онази сълза, която се спуска по дните ми?

Ако знаех, можех, щях… да съм пак аз.